DACEA - една година на експлоатация и изпитване

Детайли

Публикувана на Събота, 31 Май 2014 12:38

Това е първата операционна система за сеизмично оповестяване в Европа, трета в света след Япония и Мексико и първата система, посветена на междинните земетресения.

Една година функциониране и тестване, през период с нормална сеизмична дейност. Системата не подаде фалшиви сигнали и изпрати сигнали на потребителите при станалите заметресения, както следва:

 06 Oктомври 2013г., Ml=5.5 бала по скалата на Рихтер
 23 Януари 2014г., Ml= 4.7 бала по скалата на Рихтер

Прочети още: DACEA - една година на експлоатация и изпитване

News2

Детайли

Публикувана на Понеделник, 14 Януари 2013 15:58

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Integer nec odio. Praesent libero. Sed cursus ante dapibus diam. Sed nisi. Nulla quis sem at nibh elementum imperdiet. Duis sagittis ipsum. Praesent mauris. Fusce nec tellus sed augue semper porta. Mauris massa. Vestibulum lacinia arcu eget nulla.

Прочети още: News2

News

Детайли

Публикувана на Сряда, 09 Януари 2013 11:51

Lorem ipsum dolor sit amet, patrioque deseruisse definitionem ut vis. Ad lorem ullum iusto vis, has ut dicit imperdiet. Eu has modo mucius nonumes, ad pri quot feugiat persecuti, ius atqui pertinacia ei.

Прочети още: News

Димо Солаков, - резултатите от проекта са една сериозна стъпка в намаляването на сеизмичния риск в трансграничния регион

Детайли

Публикувана на Понеделник, 14 Януари 2013 15:58

Добър ден на всички.  Ще се опитам накратко да Ви запозная с това, което идва от България. Българската територия приема доста повече сеизмична енергия от Румъния отколкото румънската от България. Това се дължи главно на факта, че вранчанските земетресения, така както стана дума, са дълбоки и тяхното въздействие се разпространява на много голяма площ.
Земетресението е едно доста неприято природно бедствие и може би най-неприятното. Това се дължи на факта, че то е изключително краткотрайно, засяга големи площи, вторичните последствия са също така неприятни, възстановителният период е изключително дълъг. Особено земетресенията в България са на много големи интервали от време и за съжаление хората забравят, че предстоят силни земетресения и така не се обръща достатъчно голямо внимание на сеизмичната опасност. Трябва да се спомене, че има сериозна тенденция за увеличаване на щетите от земетресения от световен мащаб. Естествено, за това има много причини и една от тях е, че човешките и икономическите ресурси се концентрират, така в сеизмични райони, изглежда сеизмичните райони са най-атрактивни територии на земята.
Тук виждате една карта със сеизмичността на Балканите и изглежда, че в Северна България и в Южна Румъния е много спокойно, но това е привидно именно поради земетресенията в района на Вранча. На българска територия има три огнища, които представляват сериозна заплаха: едното е близо Шабла, Каварна, което наскоро напомни за себе си, другото е Горна Оряхвица и трето е Дулово. Историческата сеизмичност: първите сведения за силни земетресения са отпреди Новата Ера, първи век преди Новата Ера в района на Каварна. В този район са известни около три силни земетресения с магнитуд над седем и се оценява, че техният период на повторяемост е от около 400 години. Следващото земетресение е така нареченото дуловско земетресение. За съжаление, това земетресение е много дискусионно. Има оценки за неговото местоположение от Дулово до делтата на река Дунав, но така или иначе, това земетресение, сеизмичните въздействия и максималните сеизмични въздействия са от осма степен от скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник, така че въобще не трябва да се пренебрегва. По-добре документираните земетресения това са 1901 година в района на град Шабла с магнитуд 7,2, максимална наблюдавана интензивност това е десета по скалата Медведев-Шпонхоер-Карник. Много сериозни разрушения е имало по българския бряг на Черно Море. Това е макросеизмичната карта на дуловското земетресение. Интересното за това земетресение е, че може би то не е толкова дълбоко, но макросеизмичната картина така прилича на по-дълбоко земетресение, а в района на Дулово засега нямаме основание да считаме, че може да стават дълбоки земетресения. Затова казах, че това земетресение е дискусионно. Друго документирано добре земетресение това е 1913 година, близо до град Горна Оряховица, магнитуд седем. Виждате някои от разрушенията вследствие на това земетресение. Почти напълно са бил разрушен град Горна Оряховица, Търново, Лясковец, Долна Оряховица и други. Площта на усещането на това земетресение е от около 400.000 квадратни километра. Тук виждате макросеизмичната карта за това земетресение. Отново можете да забележите разликата между нашите, българските корови земетресения и дълбоките земетресения на огнище Вранча, от плитките земетресения корови и сериозните въздействия са концентрирани в сравнително малка площ. Така че лично моято мнение е, че примерно Горна Оряховица, въпреки че е земетресение с магнитуд седем, на румънска територия не би дало някакви сериозни поражения. Тук виждате и няколко снимки от разрушения от вранчанското земетресение през 1977 година. Общо взето, ние считаме, че тези разрушения се дължат главно на строителството в неподходящи райони и недостатъчно добра антисеизмична осигуреност. След 1928 година, когато е било последното силно земетресение в България, най-силното земетресение в района на град Стражица. То е предизвикало локални ефекти, локални все пак доста разрушени сгради е имало, интезивността бе оценена на осем. Ето виждате и някои от разрушените сгради. Това е неговата макросеизмична карта. Няколко думи за сеизмичния хазарт, сеизмичната опасност и сеизмичния риск. Това са две понятия, които първо често се бъркат и се слага знак за равенство между сеизмичния хазарт и сеизмичния риск. Най-общо, сеизмичната опасност е това, което ни предоставя, ни дарява природата. Научно казано, сеизмичната опасност е очакваното сеизмично въздействие за даден период от време. Докато сеизмичният риск, това са очакваните загуби вследствие на съответния хазарт. Общо взето, няма риск, дори сеизмичната опасност да е много висока за райони където няма население, няма стопански обекти и най-важното е, че сеизмичната опасност тя си е природна даденост, ние нея не можем да контролраме, докато сеизмичният риск, до голяма степен, зависи и от нас, хората. Има и няколко основни стратегии за намаляване на сеизмичния риск, една от които е точно това, което е включено в проекта ДАЧЯ, именно системи за ранно предупреждения и генериране на карти на сеизмичното въздействие близко до реално време. Вие разбирате, че и двете неща са от изключителна важност за намаляване на сеизмичния риск, не само системите за ранно предупреждение, но ако разполагаме с една карта на сеизмичното въздействие много лесно се генерира и карта на очакваните последици и Гражданска Защита ще има много добър материал за да си организира спасителните дейности. Тук виждате една схемичка, по която от земетресението се стига до загубите.
Трябва да се каже, че земетресението, като всяко едно природно явление, е свързано с редица случайности. Ние не знаем нито къде ще бъде следващото земетресение, нито кога ще бъде, нито знаем как ще се разпространява сеизмичната вълна за конкретното земетресение. Именно за това, сеизмичното въздействие е една случайна величина. Оттам нататък, реакциите на сградите и съоръженията, също е случайна величина. Вторичните явления и те са случайна величина и съвсем естествено загубите ще бъдат една случайна величина. Естествено, някъде между сеизмичното въздействие и реакциите на сградите и съоръженията стоят така-наречените сеизмични кодове или норми за строителство, спазването на които е от изключителна важност за намаляване на сеизмичния риск. Тук, на този слайд, виждате сеизмичната опасност за 475 години период за повторяемост за територията на България. Общо взето, почти цялата територия се доминира от сеизмичното огнище Вранча, това ще Ви го покажа на следващия слайд. Това са резултатите от така-наречената процедура деагрегация на сеизмичния хазарт. Чрез нея се показва от къде, кои земетресения най-силно влияят върху сеизмичната опасност.
Виждате, че почти всички областни центрове в Северна България, с изключение на Велико Търново, доминиращото влияние е от огнище Вранча. От тази фигура виждате, че Вранча доминира над 80%, това е влиянието на Вранча за по-голямата част от Северна България, така че разбирате и важността на това огнище не само за Румъния, но и за България. Сигурен съм и за други страни на север. Един от важните моменти в намаляването на сеизмичния риск това е, така да се каже сеизмичните сценарии на очакваните въздействия от различни земетресения. Тук виждате какво е направено за град Русе, този сценарий е направен на базата на земетресенията през 1977 година. На фигурата, горе, виждате очакваните въздействия на базата на най-общите геоложки условия. За съжаление, не разполагаме с детайлна карта на инженерските геоложки условия за град Русе. Долу, в дясно, виждате разликата между това, което е наблюдавано и това, което е моделирано, но общо взето, според нас, това е една оптимистична картина и ако ние имаме детайлна инженерно-геоложка карта с условията за град Русе, сеизмичните сценарии и съответно след това оценката на последствията от земетресенията биха били много добри. Все пак, в нашата област под много добри разбираме грешка 50%.
За прогностичната оценка на последствията от силни земетресения е необходим голям набор от данни, това не е възможно да бъде направено в рамките само на един проект. Това трябва да бъде задача на цялата държава. За целите на проекта, заедно с нашите колеги от Асоциацията на Дунавските Общини е събрана информация за по-важните обществени сгради в големите български градове, обобщена е информацията за сградите и населението по общини. Тук виждате разпределението на сградите, строени до 1960 година и до 1980 година в българската част на трансграничния регион. Вижда се, че един много голям процент от сграните са построени до 1960 година, до тогава, в България не е имало норми за строителство, тоест не е имало антисеизмично строителство. Почти 90 процента от сградите са строени до 1980 година, а от 1987 година влиза в действие новият код на България. Предните кодове, за съжаление, специално за тази част на България, Северна България, са занижавали сеизмичната опасност така че сеизмичните рискове за тази територия от вранчанските земетресения е доста голямо. Тук виждате резултатите от прилагане на софтуера «Селена», който ще бъде основен в оценката на последствията ведната след силно земетресение в трансграничния регион. Моделните земетресения са горе: магнитуд 6,8 в района на Горна Оряховица, в ляво са средните загуби, в дясно са средните плюс едно сигма, долу виждате преобладаващите загуби, преобладаващите повреди в сградите. Виждате, че в една доста голяма част, едно такова земетресение ще предизвика сериозни разрушения. Това е земетресение с магнитуд 5,8 в района на Стражица. Това е земетресението, което се случи през 1986 година и трябва да кажем, че резултатите, получени чрез «Селена» и наблюдаваните резултати през 1986 година са сравнително приблизително еднакви. В заключение искам да отбележа, че сеизмичната опасност в българската част от трансграничния регион е сравнително голяма, сеизмичният риск е висок именно поради фактите, които споменах преди малко, че повечето сгради, около 90%, даже над 90 процента от сградите са строени преди, нека го наречем, модерния Строителен Код в България и наблюдаваните оценки, както оценки, така и наблюдаваните последствия от силните земетресения на източници от територията на България, както и от огнище Вранча, са изключително неблагоприятни. В този смисъл, резултатите от проекта, за който става дума на нашето събиране са една сериозна стъпка в намаляването на сеизмичния риск в трансграничния регион. Благодаря за вниманието.
[ Димо Солаков, Национален институт по геофизика, геодезия и география, София - Реч на конференцията за откриване на проекта Dacea на 13 октомври 2011 г., Гюргево ].

Професор Клаус Боние - резултатите от последните 20 години в сътрудничество с колегите от Букурещ, София и Будапеща

Детайли

Публикувана на Сряда, 09 Януари 2013 11:51

Господин председател, дами и господа. Много се радвам, че имам възможността да представя резултатите от последните 20 години в сътрудничество с колегите от Букурещ, София и Будапеща. Това е трансгранично сътрудничество, което започна преди няколко години преди проекта ДАЧЯ. Ще Ви говоря за разпределението на интензивността на силните и средните земетресения, генерирани във Вранча, Румъния. Първо, сценарии във Вранча и примери и последици от земетресенията, подчертавайки че тези последици повлияха второстепенните последици. Сред използваните средства са от значение, показваме къде имахме най-силни земетресения. След това ще имаме кратка презентация на системата за ранно предупреждение. Ще се съсредоточа върху район Вранча. Ето, в зависимост от данните, с които разполагаме, начина, по който имаме образец на това, което ние наричаме източник Вранча. Виждате най-силните земетресения, ето едно след друго и това са райони без силни земетресения. Имаме две празноти, ако бихме могли да ги наречем така, причинени от физически свойства на почвата. Тази сеизмична празнота, както ще я наречем, може да се види, че сеизмичният източник е ограничен до този район с дълбочини до 61 километра и ако трябва да погледнем този слайд, в по-добър детайл ще видим, че мащабът на източника е по-малък. Говорим фактически за разстояние или ширина от 10 – 15 километра и изглежда имаме двойно сеизмично пространство. Ако го измерваме в проценти установяваме, че имаме малък район. Това е изумително, че толкова малък район може да генерира толкова разрушаващи земетресения. Ето тук района на Букурещ, но и в страната. Тук имаме подробни картини в страната, тук в района на град Бузъу, различни сгради, които са засегнати, разрушени изцяло сгради, но ето имаме и в Букурещ, така както каза и господин професор Мърмуряну, фактически имаме няколко района с обща точка и това генерира по-силен ефект. Сега да говорим за силното земетресение от 1940г. Заедно с колегите от София можахме да изясним каква скала бе използвана от специалистите през 1941г., за определяне на магнитуда на земетресението. Всяка една дата означава сеизмично наблюдение което ни говори за мощността на земетресението и структурите на сградите. Тук имаме скалата на Меркали 10. Земетресението от 1940г. бе проучвано по-подробно от геолозите от Геоложкия Университет и можете да видите данните подробно на тези карти. Eто какво можаха да представят, положението малко се промени и когато задачите бяха поети от Института за Физика на Земята при земетресението от 1977г. Можете да видите особено за земетресението от 1977 бяха засегнати повече райони, тръгвайки от границата, усещайки се и в България. Това са ивици на голяма интензивност в Крайова, Букурещ. За земетресението от 1986г., което ни посочва, че не само сеизмичната енергия, но и местните особености играят особена роля в оценяването на щетите особено за земетресението от 1977г. Това е особен случай понеже енергията беше съсредоточена към юго-западната част. Тук имаме друг пример за начина, по който може да повлияе почвата от 1999г. и имаме епицентър по-горе и разстоянието спрямо епицентъра и можете да видите какво не очакваме от нормално ниво усвояване. Това е енергията в растящ тренд. Това е много важен елемент, че има ефекти в съответния район, но и ефекти на ниво посока към нивото на по-дълбоките структури. Ефектите на повърхността имаме фактор на оценяване, източник и ефект, какво тръгва откъм източника, след това разстоянието, което зависи от епицентъра и честотата и ефектите, които зависят от съответната честота. Всичко това доведе до забелязаното от нас на повърхността, ефекти върху сграда, например. Друг пример ни показва начина, по който ефектите могат да бъдат определени в зависимост от инструментите. Първо, едно земетресение бе записано със специални устройства и тук близо до епицентъра, тук имаме големи разстояния с по-големи ефекти отколокото в съседните райони и ето за интервал честоти от 1 до 2,5 секунди и същото се случва и за другите с по-голяма честота, далеч от епицентъра с по-голяма интензивност. Тези цифри са идентифицирани заедно с колегите от института, също така господин Богдан Греку участва в тези проучвания. Използвахме няколко земетресения за да представим тази картина. Друг ефект, през 1986г. тук имаме епицентъра и силно движение до 100 километра разстояние и около 4, ето в сравнение с епицентъра на 150 – 200 километра, но най-силното движение, което бе регистрирано, но много трудно могат да се оценят за района на Вранча. Това са данните от най-мощното земетресение, регистрирано освен земетресението от 1986г. тук имаме епицентъра и дълбочина от над 100 километра. Също тук, имаме елементи, че имаше този проблем на ниво съсредоточаване на енергията към по-дълбоките пластове на земната кора. С колегите от София и Хановер развихме за източника Вранча възможността за оценяване на второстпенните ефекти на ниво хазарти спрямо сградите и проблемът тук е включването на вариациите в направленията, съжалявам, че не можете да видите точно, ето посоката север – запад, но има и други посоки. Степента, в която се намаляват стойностите към юг. Картата с хазартите ни посочва направлението на източника Вранча, както и източниците на повърхността и в Дулово покрива фактически период от 500 години и ако говорим за до 2500 да кажем, хазартът расте значително. Все пак, тези карти на хазартите са колкото се може представени в детайл, това е първата точка в идентифициането, определянето на второстепенните ефекти на хазартите с цел тяхна оценка. Връщаме се, тук за събитието от 2004г. Ето, също така, интензивността на средството за изчисляване на ускоряването с голяма честота. Стойностите са по-значителни. За това земетресение можахме да се възползваме от допълнителни данни и информации за създаване на тази карта. Използвайки тази карта на интензивността на ниво общини като първите включиха участието на европейските общности и румънските институции изпратихме тези данни до американски институции. Искам да подчертая, че специалистите, които правят тези забележки, изпращат ги по Интернет до съответния център и в продължение на два – три часа разполагат с много събрани информации и които помагат за идентифициране на ефектите за населението и естествено помагат и в оценяването на щетите. Това е важен аспект в степента, в която ние разполагаме с много данни. Това е пълната картина и интензивността на земетресенията, както и цифровите данни на мрежата на Националния Институт за Физика на Земята и други институти, както и данните, които са използвани от другите институции. Искам да Ви представя последна точка, цифри които аз предпочитам и които доведоха до създаването на тази система за ранно предупреждение за Вранча. Моят колега Йонеску, който започна този анализ преди 20 години за подчертаване на идеята, има епицентър във Вранча с епицентър с дълбочина 100 – 150 километра, когато енергията стига до повърхността сигналът се предава до центъра, в Букурещ и това става мигновено и е полезно за общността. Тази разлика във времето, което означава, че изчислявайки това време имаме разлики тук, времето по секунди и разликата спрямо епицентъра може да се види. За 16 секунди сеизмичната енергия стига от епицентъра и в центъра вече се предава информайия, че има земетресение и ето тук имаме Букурещ и така както бе казано преди малко за Вранча има 40 секунди време за реакция за изключване на важните устройства за източниците, повърхностните източници, особено в случая на България. Тези цифри ни показват. Ако трябва да разделим всичко това по 10 сме близо до повърхностните райони и имаме най-дългото време за реагиране, което означава, че трябва да бъде поставено това устройство, там където е най-добре. Трябва да имаме предвид много неща когато говорим за Вранча, но най-важните фактори са за бързо действие и имаме нужда от комуникация в реално време със станциите, центровете и уязвимите градове и промишлените зони, понеже за тях това са информации от особено значение за създаване на мрежите за бърза реакция и действие. Тези информации ще се използват и със сигурност проектът ще помогне на тази дейност. Благодаря. [ Реч на конференцията за откриване на проекта Dacea на 13 октомври 2011 г., Гюргево ].